Измама
Измамливо кръщение със „светия дух”. Свидетелство oт 2003 г., София.
Измамливо кръщение със „светия дух”
София, 2003 г.
Аз бях един от тях…
В автобиографичната си книга „От смърт към живот. Бивш наркоман разказва…”, описах двадесет и петгодишния си безцелен живот. Шест години от него преминаха в отчаяна борба с тежката наркотична зависимост от хероина.
Свободата, която получих чрез намесата на Господ Иисус Христос в живота ми, отвори нов прозорец към света. Възвърнаха се детската ми свобода и стремежът към живот, желанието да се реализирам и да участвам в обществото като пълноценна личност. В основата на тази мотивация да живея новия си живот беше стремежът да познавам моя Бог и Спасител Иисус Христос.
Придобитата свобода ми даде спокойствие и бързо забравих всички окултни връзки и опасности, които съществуваха, независимо че вече не съм сам, а с Бога в сърцето си. След спасението ми се успокоих и тъй като бях незрял в познаването на Бога и не разпознавах сатанинските тактики, не подозирах че нечистите сили ще продължават да ме преследват, ще се опитват да ми пречат да прославям Христос, и да ме вплитат отново в мрежата си. Много новоповярвали хора, които все още не разпознават Божият глас, попадат в тези сатанински капани. Голяма заблуда е да се отпуснем, след като сме приели Бога, и да си смятаме, че Сатана ще ни остави просто така. Наистина той е лишен от законното право на власт над нас, тъй като сме Божии деца, но придобива власт над нас и упражнява контрол над живота ни чрез измамата и лъжата.
Продължавах да ходя на служби в църквата, където повярвах. Бог започна да подрежда живота ми. Прибрах се вкъщи и не беше нужно да убеждавам майка ми, че съм нов човек. Бог сам й засвидетелства всичко. Три седмици след мен майка ми също се покая и помири с Бога и сподели с мен живота на духовно родения човек.
Жаждата и интересът ми да познавам Бог се усилиха. Започнах да посещавам и други църкви през свободните дни, когато в нашата църква нямаше богослужение. Първо отидох в петдесятната църква „Ново поколение”. Запознах се с едно вярващо момче (също като мен бивш наркозависим) от там и приех поканата да им гостувам в църквата. Реших, че щом и той вярва в Бог, заедно можем да израстваме в познанието за Него и да посещаваме църквите си.
Предварително се извинявам на читателя, който не е запознат с тази богословска и църковна тематика, тъй като в следващите страници използвам думи и термини, свързани с конкретен библейски и църковен контекст. Препоръчвам ви да използвате поместения в края на свидетелството речник.
Онова, което преживях, ми спомогна да стигна до извод, че има църкви, където наред с Божия Дух и Божието учение, което се проповядва, сатанинският дух също си е намерил удобно място и властва като се изявява в измамни знамения, говорене на „чужди и разни езици”, „видения”, „изцеления”, „изопачено тълкуване на Библията”, „падане по пода” и други сатанински практики.
Целта ми тук е да представя пред читателя здравото Християнско учение в правилната му последователност, която води до реална промяна в живота, като отделя негативния опит свързан със съвременните петдесятни, крайно петдесятни и харизматични църкви. Църкви с объркана доктринална основа, чрез която отварят врата на нечистите духовни демонични сили да се изявяват от името на Бога.
Искам да ви предупредя, че ако приемете Иисус Христос, представен по някакъв друг начин, а не както е в Библията, ще получите съвсем друг бесовски дух вместо Светия Дух!
Няма да оспорвам доктрини и позиции - ще оставя фактите в моя живот (и в на много други излезли от тази измама) сами да говорят и да убеждават читателя. Вярвам, че днес хората са достатъчно интелигентни да направят своята преценка. Бих се радвал, ако успея да предизвикам у читателя предпазливост, по отношение на такъв вид „християнизиране”. Напълно осъзнавам отговорността за обвинението, което отправям към тези среди, но основанията ми за него са силни. Дързостта ми да пиша в този дух е породена от силата на преживения кошмар след тези опитности, които имах в църквите “Ново Поколение” и “Прелом”. За огромно съжаление днес (17 г. по-късно) тези църкви вече са много повече.
Сега нека продължим с хронологията на събитията. С момчето, което ме заведе в „Ново Поколение”, се срещнахме в трамвая. Докато пътувах, четях една книжка за Светия Дух. В началото на вярата си четях много християнска литература. Едно момиче и две момчета седнаха срещу мен. Едното ме заговори и ме попита дали съм кръстен със Светия Дух. Не разбрах какво има предвид, но тяхната спирка наближаваше и нямаше време да ми обясни. Набързо си уредихме среща и се разделихме. Това беше първата ми среща организирана директно от измамливите духове, чрез тези, които ги бяха приели с измамната доктрина.
Споделих с един брат от моята църква намерението ми да посетя тази петдесятна църква. Той ми каза, че мястото ми не е там, но реших все пак да отида. След няколко дни се срещнахме с момчето от трамвая и заедно отидохме в църква „Ново Поколение”.
От самото начало забелязах различия в начина, по който се водят „богослуженията”. Това, което ме привлече, бе силната музика в стил рок. Допадна ми, защото преди да повярвам слушах такава музика и много се зарадвах, когато намерих нещо познато в църквата.
Направи ми силно впечатление, че тези хора говореха на някакъв непознат, напълно неразбираем език. Когато попитах моя приятел какво означава всичко това, ми отговори, че и той също има тази „дарба да говори на език”, че това е „дарба” от Бога и аз мога да я получа, стига да искам. Това било свидетелство, че Божият Дух е в мен.
Почувствах се някак си ощетен, че Бог не е дал и на мен такава „дарба”, като на всички други. Бях повярвал само преди месец и още не познавах основните истини на Библията. Не знаех, че всичко, от което се нуждая, вече съм го получил в момента, когато приех Господ Иисус Христос и че Светия Дух е вече в мен. Имах реална проява на силата Му в живота си. Спрях наркотици, алкохол, спрях да псувам – аз бях нов човек! И ако не съм получил „дарбата” да говоря „непознат” или т. нар. „ангелски език”, то е, защото Той така е решил. Да, по-късно прогледнах и проумях тези реални промени у себе си и, че Той е в мен, но ги проумях едва след като се опарих, когато бях измамен и пострадах от това петдесятно лъжеучение!
И така, реших да искам тази дарба от Светия Дух. Исках я настоятелно в продължение на около седмица. Тук определено възниква въпросът може ли да искаш от Бога да ти даде Светия Си Дух или някаква дарба и Той да допусне да се яви нечист дух вместо Неговия Дух?
Определено Бог допуска след като няколкократно е предупреждавал човека, а той настоятелно продължава да иска. Допусна да се опаря и аз от опит. От своя страна Бог няма какво друго да направи, освен да стои и наблюдава, тъй като се съобразява с човешкия избор и воля. По същия начин Бог допуска и хората да отидат в ада, по силата на техния избор и воля.
Бог ме убеждаваше, че Духът Му е вече у мен, но аз, жаден за усещания търсех и търсех. В духовния свят има духовни закони, според които, ако търсиш намираш, ако искаш, ти се дава. Свободният избор на човека е част от постановените от Бога духовни закони. Сатана познава много добре тези закони и проблемът при мен беше, че лукавия ме убеди и подготви да искам „дарбата да говоря на непознат език”, като ме комплексира и ме измами, че Бог ме е ощетил. Просто ми преподнесе отново лъжата от Едем. След продължителното си искане за съжаление получих.
Тук ще отбележа, че Бог няма нищо общо с това мое търсене, нито пък с даването.
Братя и сестри от църква „Ново поколение” полагаха ръце върху мен, за да получа дарбата. При едно от поредните полагания на ръце усетих замайване. Това състояние ми беше познато. Беше подобно на хероиновото наркотично замайване. Не след дълго започнах да говоря неразбираеми думи и да се смея. Смехът беше неконтролируем. Обясниха ми, че това е „ангелски смях”. Състоянието ми наподобяваше онова, което изпитвах, когато употребявах марихуана. Всичко ми изглеждаше толкова ефирно и светло.
Зарадван от новата „дарба”, продължих да ходя в баптистката църква, където повярвах, но не споделях с никого за придобитата „дарба”. В „Ново Поколение” ми бяха казали, че в моята църква има други възгледи и няма да ме разберат. Продължих да ходя в тези две църкви, а не след дълго тръгнах и в трета - „Прелом”. Там духовната атмосферата беше същата като в „Ново Поколение”.
След като приех Христос като Спасител, макар и освободен от хероиновата зависимост, все още по силата на навика се случваше да запаля някоя цигара,м като след това страдах и се самообвинявах. Точно в този момент започнах да ходя в петдесятните църкви. В „Ново Поколение” дойде и измамното кръщение съпроводено с „дарбата да говоря на езици” и „ангелския смях”. Скоро след това на едно от „богослуженията” в „Прелом” получих „освобождение” от цигарите.
Докато си седях на стола в църквата, през мен премина вълна - странно усещане - и отново ме завладя ефирното състояние. Тръгнах си за вкъщи свободен и радостен. Но много бързо останах разочарован от освобождението, защото още на другия ден пак запалих цигара. Въпреки „мощното изливане на светия дух” на богослуженията и „духовната дарба”, която имах, но пред цигарите нямах духовната сила да противостоя.
Зададох си логичния въпрос: какво освобождение е това? Помислих, че причината е у мен и че съм оскърбил Бога. Започнах да се самообвинявам. Но отново изплува въпросът: защо Бог ме освободи от хероина и не почувствах повече нужда, нямаше дори и мисъл за наркотик, а след освобождението от цигарите на другия ден всичко се повтори, все едно че Той изобщо не се е докосвал до моя проблем? Обхванаха ме съмнения. Попитах един брат от баптистката църква, където бях повярвал, и той ми обясни измамата, която съм приел, и че съм попаднал под влиянието на измамлив демоничен дух. Думите му ми направиха силно впечатление. Имах доверие на този човек, чрез него бях повярвал и бях приел Иисус Христос за Спасител.
Това беше моментът, от който започнах да изследвам състоянието си. Продължавах да посещавам и трите църкви, но веднъж, когато отидох в баптистката църква, погледът ми срещна очите на пастира и нещо ме преряза дълбоко в сърцето. Не можех да издържа на погледа му. Вече със сигурност знаех, че нещо с мен не е наред. Изпитвах неестествен страх от погледа му. Постепенно се появиха кошмарни сънища. Събуждах се посред нощ и започвах да говоря на „чуждия език”, без изобщо да го искам. Имах натрапчиви богохулни мисли, мисли за самоубийство и какво ли още не.
С всеки изминал ден измамливото кръщение все по-ясно показваше лицето си. Цяла седмица воювах срещу натрапчиви мисли от всякакъв род и изкушения като не разбирах откъде идват, а на неделната служба намирах временен покой, след което всичко започваше отново. Стигнах до момент, когато вече не можех да спя от натрапчиви мисли и съмнения. Чувствах се като шизофреник, не знаех кой съм всъщност. Изчезнаха мирът и радостта от спасението ми. Бях емоционално приповдигнат само на богослуженията в „Ново поколение” и „Прелом”, а през останалото време битката продължаваше.
Мислех си, че се боря против Сатана, че съм на страната на Бога и че тези битки са нещо нормално, но всъщност не разпознавах другото лице на измамливия дух, който бях приел. В ума ми идваха богохулни мисли, и се измъчвах, защото смятах, че са мои. Това беше една голяма лъжа с цел демонът да ме смаже. Все още не разбирах характера му - изявяваше се като добър, но всъщност си играеше с чувствата ми, тормозеше ме, лишаваше ме от мир и радост. Недостатъчното ми знание и духовната ми незрялост бяха най–големият му коз да ме манипулира и лъже. Разберете ме правилно – зад това измамливо кръщение стоят демонични същества!
Сега, след повече от 17 години, се чудя как съм могъл да приема тази лъжедоктрина. И колко умопомрачен трябва да е човек за да приеме тези сатанински проявление и „дарби” и да ги припише на Светия Божи Дух?! За съжаление тогава възприемах надмощието на чувствата и импулсите на душата ми като глас на Божия Дух. Всичко беше на емоционална основа - чувствата ми се надигаха, а след това спадаха. Започнах да живея според усещането си и постоянно се стремях да бъда в приповдигнато „духовно” състояние. Вместо да се задълбочавам в изучаването на Божието Слово, очаквах някой да ми каже, че има откровение или че Бог му е говорил нещо за мен.
На едно от „богослуженията” видях да полагат ръка върху момче, което падна назад и остана да лежи на земята. Не след дълго и аз се подложих на това преживяване – да лежа на земята и да „почивам в духа”. Вече не ми беше достатъчно да полагат ръце върху мен или да ми пророкуват, очаквах да усещам „светия дух”. Ръководех се от усещането, а не от вярата си.
Един ден реших да се обадя на брата, чрез когото повярвах. Съвсем бях престанал да ходя в Баптистката църква, където Христос ме спаси. Духовното ми състояние си оставаше в начален стадий на развитие, но за сметка на това, за месец и половина бях “израснал” доста душевно.
Срещнахме се и поговорихме като цяло за моя живот и за неговия живот с Бога. Накрая той отново ми каза, че съм измамен и че мога да се освободя от това „духовно кръщение”, като изпитаме духа у мен дали е Христовият Свят Дух.
Първата ми мисъл беше, че така ще похуля и ще отблъсна Божия Дух, т.е ще загубя спасението си. След продължителен разговор и подробно разглеждане на пасажи от Библията, свързани с изпитването на духовете, осъзнах, че Бог не би ме изоставил само защото искам да науча истината, и да придобия свобода. Съгласих се да изпитам дали духът у мен е от Бога и реших, ако не е от Него, да приема отричане от тази измама, за да си възвърна свободата.
Завършихме с молитва и всеки си тръгна, като се уговорихме в кога да се видим и да изпитаме на практика духа, а дотогава да продължаваме да се молим.
От този момент в живота ми настъпи абсолютен ад. Нечистият дух започна да показва истинското си лице. Не можех да се позная. Никога не съм се чувствал така ужасно. До срещата ни имаше три дни. През това време не можах да заспя спокойно нито за минута. Ако някога съм бил разкъсван от вътрешни противоречия, натрапчиви агресивни мисли или убийствени съмнения, беше най-вече тогава. Времето буквално спря. Дори докато бях наркоман, психическата ми зависимост в най-тежките дни не е била толкова депресивна. Върху мен се стовари духовен товар – като плоча. Вече със сигурност знаех, че съм прихванал „нещо”, от което трябва да се освободя. Битката продължи до последно, дори по пътя към срещата с брата. Умът ми постоянно беше обстрелван от лъжи, че се заблуждавам и затова съм в такова положение, че така реагира Светият Дух, Който е оскърбен. Нападаха ме хулни мисли против брата, че той иска да ограби благословението, което имам, че ми завижда и т.н.
Влязох в църквата и останах на богослужението, като с нетърпение очаквах края му, за да се подложа на проверката за това кръщение. След трите ужасни дни копнеех с цялото си сърце за свобода. На моменти изпитвах необясним натрапчив страх без ясна причина.
След службата с брата и с пастира се отделихме в една стая. Нямах никакви очаквания какво ще се случи, просто бях с отворено сърце да позная истината.
След тези битки истински жадувах за свобода, душата ми беше изцедена. Проведохме кратък разговор и се изправихме за молитва. Пастирът ме покани да се помоля на Бога чрез „дарбата”, която имах, т.е. на непознатия език. Когато се изправихме и аз реших да проговоря, за мое голямо учудване нищо не се получи. „Дарбата” не се прояви. Опитах отново, но нищо - духът се правеше на обиден и не искаше да говори. Тогава умът ми започна да се прояснява и придобивах все по-голяма увереност, че съм бил измамен.
Преди да продължа ще отворя една скоба за да поясня някои важни неща.
Определено, когато пред такова нечисто духовно явление, срещано предимно в петдесятните и харизматичните църкви, стои човек с опит и утвърден в истината, нечистия дух, който се изявява от името на Иисус Христос, чрез тази „дарба”, знае и усеща, че е притиснат на тясно и му предстои изобличение посредством това изпитване. Защото при заповед в името на Иисус Христос, самият Бог заставя нечистият дух да се прояви и разкрие нечистата си природа. Правил съм опити с хора, които стоят с години в това лъжеучение и практикуват тази „дарба” „говорене на чужд език”, която определям като демоничен език, и когато ги предизвикам да изпитаме духът, те отказват и нямат смелостта да се подложат на изпитание, поради ред повърхностни причини, които изтъкват, а други изпитват страх. Но истината е, че дълбоко в себе си предусещат провала си и разобличаването на измамата, която са приели. И че ако наистина са измамени остават без нищо, в което са вярвали. Има случай, когато човек с такава демонична дарба, започва да говори тези неразбираеми думи на нормален разбираем език, човекът с ужас се чува как проклина Иисус Христос. Силно е нали? Но е факт!
След като духът изобщо не се прояви, се замислих, ако тази дарба наистина произлиза от Светият Дух, нима Той нямаше да се прояви чрез нея и да прослави Бога? Истината е, че нечистото духовно влияние не се прояви, защото знаеше какво го очаква, а Бог вече ме бе убедил относно нечистия произход на дарбата ми, като допусна да преживея този кошмар и от опит да разгранича духовния мир и пълнота, които имах преди придобиването на тази „дарба”. До този момент умът ми не действаше в друга насока, освен да очаква усещане, а за това трябваше да полагат ръце върху мен, да падам на земята и да „почивам в духа”. През цялото време, докато говорехме, изпитвах съвършен мир и спокойствие - състояние, което не бях преживявал вече месец и половина. А и от доста време разговор не ме беше предизвиквал така за размисъл. Не беше нужно някой да ме убеждава повече, получих вътрешно свидетелство и увереност, че това е правилният път и че сега Бог е в основата на освобождението ми. Изчезнаха всички лъжи, че хуля Светия Божи Дух, изпълних се с радост, мир и спокойствие. Мир и спокойствие!
След всичко това пастирът се помоли за мен с полагане на ръка, но с Божието благословение и на разбираем език, а не с непонятни думи. Молитвата ме увери още повече в истинността на служението, което извършвахме. Радвам се, че чрез нея Бог прояви милост и ми даде благодат, за да се проясни умът ми, който дотогава беше затворен за Божиите истини и откровения.
Следващата стъпка беше едно осъзнато и искрено отричане от окултната връзка с нечистия дух, когото бях приел чрез лъжлива и измамна „доктрина” за кръщение със Светия Дух, като втора опитност и белег говорене на непознат език. След отричането от този дух и това антибиблейско кръщение, Бог ме изпълни с мир и спокойствие като свидетелство, че това, което извърших, е Неговата воля. Благодарихме на Господ Иисус Христос и аз си тръгнах за вкъщи.
Прибрах се с радост и за първи път от толкова време заспах спокойно. Мислите, които се врязваха в ума ми, като постоянно ме обвиняваха, изчезнаха. Започнах да познавам гласа на Светия Христов Дух в дълбочина, от вътре, от сърцето ми към ума ми, като знание и яснота. И този глас беше безкрайно различен от обсебващите, натрапчиви мисли за Иисус Христос - мисли без съдържание. Зад тях стоеше само жаждата за усещане, не и желанието за дълбоко познание на Бога, което беше притъпено след измамното кръщение.
Започнах все по-ясно да виждам и да осъзнавам заблудата, в която Сатана ме впримчи. Животът ми се нормализира, връзката с моя Изкупител се задълбочаваше и продължава да се задълбочава до днес. Сега съм напълно удовлетворен от живота с Христос. По времето, когато бях под влияние на измамливите духове, не изпитвах удовлетворение. Нямах постоянен мир и спокойствие, все нещо търсех, чувствах, че нещо ми липсва, но не осъзнавах какво. А всъщност ми липсваха истинските правилни взаимоотношения с Бога.
Големите амбиции за мощно служение, силно помазание и пророчески дарби, които мечтаех да имам, угаснаха. Това си бяха човешки амбиции - липсата на истински живот с Христос избиваше в различни комплекси за само изява, като мислех, че търся Христовото, а всъщност си беше лично моето. Много пъти се чудех защо, след като търся Неговата слава, няма отговор от Него и не постигам целите си, а напротив, всичко се срутваше, нямах сили, липсваше ми постоянство, бях обезсърчен, нямах водеща цел, носех се и се разбивах като морска вълна.
Принуждавах Бога да благоволява в моите амбиции и планове, без да осъзнавам, че съм воден от измамлив дух, който ме привдига емоционално, но същевременно ме обвинява, че нищо не постигам и нищо не става от мен. Бог в милостта Си рушеше всички мои стратегии и не веднъж ме връщаше в изходна позиция с цел да се замисля и да преразгледам живота си.
Спрях да ходя в двете петдесятни църкви, имах нужда от прояснение на ума, за да разбера какво се случва. Това е една от причините, поради която много хора не могат да се освободят от това учение, тъй като - те остават в атмосферата на измамливи духове!
Но това, което се проповядва там, не е просто идея или учение, зад думите стои духовна сила! Стоят измамливи демонични същества! Хората, изложили себе си на такова духовно влияние, постепенно отслабват и рано или късно се поддават на учението и убежденията на петдесятните, крайно петдесятните и харизматичните проповеди. Става дума за дух! Личност! Съветвам ви да не му позволявате да ви въздейства! Никога няма да забравя конкретното водителство на измамливия дух - той ми посочваше пасажите в Библията за кръщението и говоренето на език, като с това се опитваше да потвърди пред мен, че не се заблуждавам.
Духът, който стои зад това антибиблейско учение, е страшно измамливо и лукаво същество. Ако се подлагате на неговото въздействие, той рано или късно ще започне да формира мисленето ви и да влияе на трезвата ви преценка. Повярвайте ми, не се излиза лесно от там.
Тъй като споменах за цигарите, искам да споделя как придобих истинската си свобода от тях. Още в първата седмица, след като отново започнах да посещавам Баптистката църква, в която повярвах, у мен започнаха да настъпват радикални промени. Още в самото начало Светият Божи Дух ми показа, че цигарите не вредят единствено на здравето ми, а и на взаимоотношенията ми с Бога.
Първото нещо, което направих, когато повярвах, беше да се опитам сам, със собствени усилия, без да търся помощ от Бога, да се справя с цигарите. И се провалих неведнъж. Стана нещо подобно като със зависимостта от хероина - опитваш и не се получава.
В този момент на борба с тютюнопушенето попаднах в петдесятно-харизматичните църкви и изцяло се предадох на лъжеучението, „дарбите”, „чудесата” и „ангелския смях”. Докато аз се „радвах” на „богослуженията”, Светият Дух се утесняваше в мен.
Истинското освобождение от цигарите, без връщане към тях, стана с активното участие на разума и волята ми, в която Христос вложи сила и благодат, за да я укрепи, а не докато стоях пасивно на стола в църквата и през мен преминаваше някаква вълна.
Можах да оставя цигарите едва когато отново се върнах при Бога чрез здравото библейско учение и започнах да постоянствам в него, като същевременно обърнах гръб на измамата в която нечистите духове ме бяха вплели. Не изключвам и вероятността, ако се бях задържал още в тази атмосфера да се върна отново и към наркотиците.
След загърбването на петдесятните и харизматичните среди се оказах в първоначалната позиция, когато Божият Дух ме изобличи за цигарите. Тогава вместо да насоча вниманието си към Христос, се обърнах към себе си и започнах сам да се „справям” с вредния порок. Интересен е принципът, по който Бог работи с човека, като го връща към началото на неговото отклонение. Времето, което прекарах в тези църкви, за съжаление бе изгубено.
Истината е, че бях допуснал силата и действието на Христос в живота си само по отношение на зависимостта от хероина, тъй като бях дълбоко убеден, че не мога сам да се справя с нея, а се бях подмамил, че тютюнопушенето ще преодолея със собствени сили и воля. За това търпях поражения.
Когато направих Христос Господ над целия ми живот, започнах реално и всекидневно да разпознавам действията Му в живота си. Христос се изявява в човека до толкова, до колкото той иска, копнее и Му предоставя възможност.
Когато казвам, че направих Христос Господ, имам предвид, че Му подчиних себе си и всичко, което притежавам, наред с проблемите и слабостите си. Едва тогава можех да изпитам подкрепата Му, не изразена само в свободата от наркотиците, а постоянно. Научих се да се уповавам на Него и да Го очаквам.
Макар да Го изповядвах за мой Господ и Спасител, докато се опитвах да направя или да придобия нещо сам, без Неговата подкрепа и без да търся съвета Му, всъщност Той бе Господ в живота ми донякъде. На практика се оказа, че докато „можех да се справя сам” с тютюнопушенето, на Него не Му оставаше нищо друго, освен да ме изчака да се уморя и да дойда разочарован при Него за помощ.
Върнах се обратно в църквата, в която първоначално приех Христос. Имах нужда да „изтрезнея” духовно от този „духовен опиум”, който бях погълнал. Прояснението за измамното учение и придобиването на истинската свобода от цигарите дойде като следствие от много вътрешни битки, сериозен анализ и обмисляне на случилото се, както и време, прекарано в пост и молитва в уединение с Бога.
Написах тези редове заради гладните и жадните за Христос души, разочаровани от тези църкви, и хора които са на път да си тръгнат от там и да не помислят повече за Христос.
Това лъжеучение въведе в заблуда хиляди хора тук, в България, и милиони по целия свят. Вярвам, че ако този сатанински дух се отстрани от евангелското християнство, ще се спасяват много повече души.
Като християнин се разграничавам от тези антихристиянски практики и сатанински учения:
1. Приемане на кръщение със/в Светия Дух като втора опитност и получаване на дарбата за говорене чужди езици като белег за вече кръстен със Светия Дух човек.
2. Кръщение със/в Светия Дух и дарба език като белег за присъствието на Светия Дух.
3. Стремеж към: Кръщение със/в Светия Дух и дарбата за говорене на езици, като белег или доказателство, че Божият Дух е у човека, при положение че е преминала библейските стъпки на изповед, покаяние и примирение с Бога и в живота на вярващия присъстват плодовете на новия живот. В такъв човек Светия Дух вече присъства!
При мен измамата навлезе точно по тази трета точка.
Не допускам, че Светият Божи Дух ще дойде и остане да живее в едно сърце, което е затънало в поквара и дори не осъзнава това, а иска „дарби и говорене на езици”. Вратата, през която Бог влиза в сърцето на човека чрез Духа Си се нарича покаяние и скръб, предизвикана от греховете, които е извършил през живота си. Човекът е притиснат от товара на вината и търси изход.
Спасителният вик пред Бога е: „Господи прости, загубен съм завинаги без Теб!”, а не: „Господи, кръсти ме с „духа си” и ми дай „дарби да върша чудеса” в твоето име, дай ми „белег”, че Светия Дух е у мен, като проговоря на непознат език”.
Това е сатанинска имитация и лъжа. На такава настойчива молитва се отзовават нечисти духове и дават „дарби” според търсенето на хората. А има и друг вариант, с който Сатана впримчи мен (човек вече духовно свързан с Христос), - накара ме да си помисля, че нещо ми липсва и ме убеди да търся „кръщение” и „дарби” като потвърждение.
Да влезеш в църквата без съзнание за греховността си, без скръб за греховете си и веднага да започнеш да търсиш „дарби и говорене на езици”, е най-често срещания вариант който се при измамените. Вторият е да си вече спасен от Бога и да си излъган, че нещо не е наред, щом нямаш „дарбата да говориш език”. Това са два от основните варианти, чрез които сатанинския дух води хората в заблуда и си основа в християнството своето петдесятно и харизматично движение.
Но разграничавам ли се от такива измамени хора, като мои братя и сестри приели Господа Христа за личен Спасител? От някои от тях - категорично не. Не бих могъл да сложа всички, които посещават такива църкви под един знаменател. Там, където се проповядва:
1. Осъзнаване на греховното естество в човека;
2. Изповед на греховете и отстъпленията от Бога;
3. Покаяние и възстановяване на връзката с Него; Т.е. правилната библейска основа. В тези църкви има спасени духовно новородени хора, които искрено обичат Бога. Те просто са попаднали в заблуда, както се случи и с мен. Но за съжаление мнозина, които вкусиха от това учение са в психиатрични болници, други отдавна са извън църквата, а трети продължават да се надяват нещо да се промени в живота им.
Изпитвам състрадание към тези братя и сестри, които живеят в заблуда. Сред тях има хора, които с течение на времето стигат до истинско познание на Бога поради Негова милост и защото Той вижда търсещите им сърца. Независимо че първоначално са приели измамливо кръщение чрез лъжеучението, докато изучават Библията, те осъзнават греховността си и стигат до духовна връзка с Бога, но чрез покаяние пред Него, а не чрез първоначално търсене на „знамения”, „дарби”, „говорене на езици” и т.н.
Категоричен съм, че нашумялата „дарба за говорене на разни или чужди езици”, срещана предимно в петдесятните и харизматичните среди днес, е сатанинско явление. Познавам служители, които за стаж от 20 години, когато са изпитвали тази „дарба”, все още не са срещали случай Божия Дух да се изявява чрез нея, а напротив, нечисти духове напускат жертвите си, заедно с нечистите духове изчезват и „дарбите”, който те са давали!
Ето защо въпросът вече не е дали ще обидя „духа”, ако го изпитам според Библията, а - длъжен съм да изпитвам дали духът у мен е този, за когото се представя. Там, където последствията за човешката душа са тежки, няма място за обиди и огорчения. Докато не се изпита и докаже, че чрез „дарбата” се изявява Божият Дух, за мен при всички практикуващи свръхестествено говорене на езици източникът е нечист и всъщност става дума за поддържане на духовна връзка със сатанински дух.
Съществуват и по-консервативни петдесятни църкви, които се придържат към истинското библейско учение и последователност. Те не търсят „дарби и кръщения”, но и не ги отхвърлят. Носят името „петдесятни”, но тези „дарби” не се практикуват.
Знам, че с това твърдение повдигам въпроса възможно ли е присъствие на Божия Дух и сатанински дух в човека? За много християни това е несъвместимо, но за съжаление е факт, тъй като обиталището на Светия Дух е у човешкия дух, а нечистите духове първоначално мамят на ниво ум, чувства и накрая поробват волята.
Окултно обременените, какъвто бях и аз, в началото на вярата трудно разпознават гласа на Божия Дух, тъй като са духовни бебета. Така, макар и с Господния Дух у себе си, новоповярвалият може да попадне под влиянието на нечистите духове. И те властват не защото Божият Дух е слаб, а защото човекът е излъган и иска да “говори на език”, „да върши чудеса”, „да има видения”, „да пророкува”, „да изцелява”, - желания, които водят началото си от комплекси и копнеж за самоизява. И по силата на свободния избор от страна на човека Бог допуска да се случат определени неща, а Сатана придобива законното право да дава на търсещия.
Но нека оставим фактите и опитът да изместят човешкото мъдруване и неосведоменост по отношение на този сериозен въпрос.
В края на свидетелството ще намерите кратък списък с имената на хора, които проповядват и разпространяват лъжеучението си чрез проповеди и литература, а техните български симпатизанти и поддръжници сами ще ги разпознаете.
Бих желал, доколкото ми е възможно и зависи от мен, да предпазя народа си от това пагубно духовно въздействие.
Искам да бъда разбран правилно - целта ми е да се разгранича от практики, учение, дарби и т.н., а не от личности. Единствените хора, от които се разграничавам и не мога да приема като братя и сестри, съм ги посочил в списък в края на свидетелството ми.
Вярващите, които са приели Христос в сърцето си и водят нов живот, макар и заблудени, за мен са братя и сестри, но се разграничавам от делата им и от „дарбите”, които са получили по не библейски път.
За мен съществува разлика между човека, и неговите дела. Никой от нас няма да отхвърли детето си само защото то греши и върши зло. Обичам братята и сестрите си в Бога, макар и делата им понякога да са нечисти. Първо, техните „дарби” са до време и ако братята и сестрите стигнат до небето, там няма да има нужда от „дарби”.
И второ, което е по-важно, в небето няма да влезе нищо нечисто. Там ще остане само любовта помежду ни.
След излизането ми от тези среди започнах да служа на Бога с дарбата да свиря на музикални инструменти (китара, синтезатор), с духовната дарба да разпознавам духовете и с дарбата вяра. Дарби, които Той ги е вложил в мен по собствената Си воля и които се развиват с времето.
Когато говоря за дарбата да разпознавам духовете, нямам предвид дарбата, с която петдесятни и харизматици назовават духовете с всякакви имена като: дух на страх, дух на диабет, дух на хемороиди и т.н. Под това разбирам духовна проницателност, разпознаване на мотиви, духовен усет, всичко това се изявява в съработничество с Бога при живот, посветен на Христос и странящ от греха и беззаконието в света.
Дарбата вяра не е онази демонстративна дарба, при която се набляга основно върху изцеления, чудеса и знамения, както често се казва: „Ти само вярвай и ще бъдеш изцелен”.
Но така и никой не си задава въпроса: „Дали Бог иска да изцели?”. Подобна вяра в изцеленията не почита Бога, не казва на Бога: „Да бъде Твоята воля!”, не дава възможност Той да прецени какво да прави.
Дарбата вяра, която Бог ми е дал, не изключва вярата в изцеления и чудеса, които Той може да извърши, ако пожелае. Но тази дарба вяра, с която стоя и живея всекидневно пред Него, е независима от чувствата, ума и волята ми. Тя се изявява в свръхестествено доверие към Него. Докато ходех в харизматичните църкви, вярата ми все се опираше на „нещо” или „някой”, „харизматичната ми вяра” все търсеше храна от някакво чудо или знамение. Това бе вяра, която „извиваше” ръцете на Бога, „принуждаваше” Го да извърши чудо, защото е обещал в Словото Си. Без никакво съобразяване с Него и волята Му.
И така, дарбата вяра, на първо място е безпрекословно доверие в Бога, всекидневно следване на Неговите пътища, сигурност в бъдещето и настоящето с Него. За невярващите, които разчитат единствено на себе си, такова доверие към Бога е по-скоро лудост. Не съм лишен и от вяра в чудеса и знамения, но всичко вече е в правилната библейска последователност. По-нататък ще опиша поредната Божия свръхестествена намеса в живота ми чрез изцеление. След като излезнах от тези църкви, се възвърна щастието и радостта ми от това, че мога да прославям Бога с покоряване и вслушване в гласа на Светия Дух, а не с големи чудеса и знамения.
В сърцето ми се зароди желание да продължа образованието си. Вече пет месеца бях в Баптистката църква и служех на Бога. Живеех на квартира, започнах да работя като хлебар нощни смени. Исках сам да се издържам и да си плащам квартирата със собствени средства, спечелени с труд. Господ ме мотивираше, сам едва ли бих имал желание за всичко това. След нощните смени отивах на църква и дори не мислех, че не съм спал. Това беше дисциплина, породена от живота ми с Христос.
Подадох документи във Висшия евангелски богословски институт в София. Беше през 2003 г., докато все още работех като хлебар. Имах увереността, че ще ме приемат. Така през есента за почнах да уча четиригодишна редовна програма по специалността богословие в Обединения богословски факултет към ВЕБИ.
Вече от около десет месеца имах духовен живот с Христос. През този период, макар и освободен от влиянието на измамното кръщение, което приех и от което се отрекох, преживях немалко агресивни духовни атаки. Първата година от обучението ми мина така - с доста вътрешни борби. Следването се оказа много по-трудно, отколкото очаквах. Не бях се научил да уча, трудно запомнях. Имаше моменти, когато усещах духовен гнет в душата си, без видима и обяснима причина. Няколко пъти измамливият дух се изяви в живота ми чрез този „ангелски смях”, който бях приел преди. Бог допускаше това да се случи и ми показа колко е трудно човек веднъж, предал волята си на това учение, да се откъсне от него. Преживях в онази атмосфера месец, а има хора, които живеят така с години, последствията дълго време ги преследват.
През първата година от обучението ми настъпи един момент на духовно, душевно и физиологично „наместване”. Сега, като погледна назад, виждам единствено Божията подкрепа, защото без Него изобщо не бих успял да се справя. По-скоро бих изпаднал в депресия или в най-добрия случай бих потърсил подкрепа и разтоварване чрез хероина. В крайна сметка завърших първата година с успех над 4,00.
През втората година успеха ми се повиши над 4,50.
От момента, в който се обърнах към Бога, не съм спрял да разгласявам славата Му сред роднини и познати, приятели и непознати. Бог ми се разкриваше всекидневно и не спираше да ми дава откровения за Себе Си от Библията. Водех библейска група, проповядвах в моята църква и в други църкви.
В трети курс реших да взема две години за една, което на практика означава да взимам наравно с редовните предмети за трети курс и предметите за четвърти курс едновременно. Така щях да завърша една година по-рано от състудентите си.
Завърших третата година, натоварена двойно, с по-висок успех от миналите две, когато не бях толкова ангажиран и ми беше по-лесно. Освен това през тази година пишех и дипломната си работа по темата за наркоманията. Общият ми успех от всички предмети беше над 5,00.
През същата година Бог ми подари прекрасна съпруга от моята църква. Тя също учеше във ВЕБИ, в първи курс. Годежът и сватбата ни бяха едни от най-прекрасните събития в живота, защото изявяваха и разкриваха Бога и Неговото дело в живота ни поотделно и заедно като семейство, което Той си съгради.
В момента съм баща на три деца. Две дъщери на 14 г. и 13 г. и едно момче на 9 г. Живея в Пловдив. Със съпругата ми ръководим собствен бизнес.
Знам, че има хора постигнали доста повече от мен за тези години, реализирали се значително по-добре, но разликата е в това, че всичко, което постигнах за тези години, е чрез съдействието на Бога в живота ми, с Неговата подкрепа.
И така, от напълно изгубен човек, неспособен и на едно правилно решение, безволев характер, който обича злото и хули Бога, с покварен живот и дела, Бог ме превърна в благословен и уравновесен баща на семейство, с духовен опит и обич към Него и хората. Не съм си представял това и в най-смелите си фантазии!
На времето като наркоман се бях заразил с вируса на хепатит C? Христос отново прояви силата и властта Си в живота ми. Този вирус вече го няма в мен.
След молитва и помазание с елей от страна на свещеник, както е посочено в посланието на ап. Яков 5 глава, Господ Иисус Христос премахна вируса и съм напълно здрав. Това е поредното свръхестествено дело на Бога към мен за Негова прослава.
Завърших висшето си образование и се дипломирах със степен бакалавър. През 2007 г. записах магистърската програма по богословие в ШУ „Епископ Константин Преславски”, а през 2009 г. се дипломирах с научна степен – магистър по богословие.
Хора, разпространяващи лъжеучения сред
народа и християните в България
(„екстрасенси в църквата”)
В следващите редове ще посоча някои водещи имена, които за съжаление са „авторитет” за вече голям брой български служители, основали духовния си живот върху техните лъжеучения. Не знам доколко мога да се застъпя за тези хора пред народа си, че те са братя и сестри, познали някога библейския Бог. При някой от тях може да се разпознае фрапиращата демонична намеса в живота им.
1. Бенни Хин
2. Дерек Принс
3. Джон Уимбър – „Пауър евангелизъм”
4. Кенет Коупланд
5. Кенет Хагин
6. Кетрин Кулман
7. Паул Йонги Чо
8. Питър Вагнер – „Третата вълна”
9. Райнхард Бонке – „Божията вършачка”
10. Родни Хауърд - Торонтското “благословение” и др.
Не знам доколко хората последвали гореизброените сатанински водачи и служители, могат изобщо да се отнесат към чистата и свята църква Христова.
Там, където би трябвало обременените от окултизма и греховете си хора да намерят спокойствие и мир с Бога, те се оказват под въздействието на нечисти духове, с които се съединяват посредством лъжеучения, „изцеления”, „чудеса”, „дарби” и всякакви други съмнителни практики.
Посочил съм най-вече имена на чужденци, които повлияха на много от българските служители, чрез посещенията си тук след свалянето на комунистическата власт. Има и български служители, които възприеха измамата и я внесоха в България чрез посещенията си в Америка или докато следваха там.
Аз станах жертва точно на такива български служители, които не са никак малко, но съм се въздържал да ги посоча поименно, с изключение на двете църкви, където преживях тези демонични опитности. Не бих искал да петня имената им, тъй като все още се надявам да изтрезнеят от духовното опиянение, в което са затънали. За това предпочетох вместо имена, да предоставя белезите на лъжеученията, като оставям читателя сам да разпознае проповедниците на сатанинската измама.
След като изтрезнях от духовния опиум, който бях поел в тези среди, успях да осъзная цялата тази демонична последователност в моя живот, започнала от раждането ми, до момента, когато демоничните сили ме вкараха дори в църква, в която се проповядва и антибиблейско учение. С това искам да покажа характера на нечистите сили - те се борят за човешката душа с всички средства до последно и човек трябва да е бдителен.
Ако разпитате хората, които членуват в такива църкви или са под въздействието на това учение, ще забележите, че двама от всеки трима са се занимавали в миналото си с някакъв вид окултни практики или някой от роднините им е бил свързан с окултизма в една или друга степен. Явно тези хора влизат в църквата с демонично духовно влияние и окултна подготовка, която се явява предпоставка за сатанинското въздействие.
В Библията Бог предупреждава, че съществува опасност на хората да се представи друг Иисус Христос и след като отворят сърцата си за „него” вместо Светия Божи Дух, да приемат друг дух: „Защото, ако дойде някой и ви проповядва друг Иисус, Когото ние не сме проповядвали, или ако получите друг дух...”(ІІ Кор. 11:4, РИ). Това предупреждение засяга пряко не Личността на Господ Иисус Христос, а начина, по-който е представен.
Съчетанието от такава духовна основа и греховния покварен живот на хората влизащи във вече споменатите църква, е благоприятната почва нечистите духове да направят обиталище в тях. На тези окултно обременени хора не им се проповядва вечно осъждане поради греховността им, а се предлагат „изцеление”, „кръщение с езици”, „дарби”, и т.н., с други думи, това е изкривено представяне на библейския Христос.
Така човекът не приема Божия Син от разкаяние и от скръб, че погива без Него, а приема „Христос чудотвореца”, който върши знамения. Хора опитали веднъж окултни практики и посещавали „лечители” в света, са лесно податливи на демоничното влияние, което за съжаление на места е силно изразено и в тези „църковни среди”. Така засегнати от това влияние в света, нечистото духовно присъствие ги посреща отново в „църквата”, но вече загърнато с мантията на „благовестието”. Така, когато попадат в „църковната” среда на тези „служители”, окултно обременените хора от света намират своите „изцелители” там. И в двата случая духовете на мрака се „грижат” за тях.
Съвременните екстрасенси, гадатели, врачки, изцелители може да се разпознаят в харизматичната „църква” като хора: „с изцелителна дарба”, с „дарбата да пророкуват”, „да вършат чудеса” и т.н. Да не говорим, че се стигна дотам, да се гонят „духове на хемороиди”. С други думи, нечистите духове в света си намериха място за реализация и в Христовата църква.
Преди време имах възможността да работя по освобождението на измамен човек, попаднал под влиянието на нечист дух, който се представя за бог Яхве, Отец на Иисус Христос. Човекът беше влязъл в контакт с този дух, без изобщо да е осъзнал, че е грешник, и че има нужда да бъде очистен от греховете си. Той имаше знание за Христос от това, което духът му бе „проповядвал”, а всъщност не познаваше Иисус Христос като личен Спасител. В пряк диалог духът твърдеше пред мен, че е „богът”, описан в Библията, и че „Иисус Христос е неговият син, дошъл в плът”.
Нямам съмнение, че чрез този измамен човек не ми говореше Божият Дух, тъй като Бог много ясно ми откри измамата и ми показа, че няма нищо общо с това дело. Но нечистият дух имаше дързостта да се представя за „бог”, тъй като жертвата го беше приела и проблемът беше, че му ВЯРВАШЕ, защото се чувстваше добре и се радваше на свръхестественото си общуване с него.
Всъщност нечистия дух не говореше, за да докаже истинността си на мен (защото знаеше, че аз не му вярвам и знам кой е всъщност), а защото така беше обвързал човека с лъжи и лъжеучения и знаеше, че в момента за него няма никаква опасност да се изявява и да лъже, тъй като човека му ВЯРВАШЕ. Демона знае, че за да може умът на човека да се просветли от истината е необходимо време - процес, а в тази среща с мен, напротив, духът видя възможност да затвърди измамата още повече, като дръзваше да се подложи на изпитание и продължаваше да говори от името на бога. Каква мерзост!
Споделям всичко това, защото много от посетителите в тези църкви влизат в контакт с нечистите духове посредством вече споменатото изкривено представяне на Христос, без изобщо да Го познават, като получават и практикуват свръхестествени „дарби”, непосредствено от нечистите духове. Тези хора проповядват Христос, Сина на Отца, когото за съжаление не познават, а опитът им почива на „дарби” и „белега говорене на чужд (непознат) език”. И когато им отнемеш “дарбите” остават без нищо. Мислят, че щом имат такива духовни преживявания и говорят за Христос, значи са на прав път, без да си спомнят, че и нечистите духове изповядваха Иисус Христос като Божи Син по време на Неговото земно служение.
Във времето, в което живеем за съжаление е често явление да изповядваш Христос, без да Го познаваш лично. И за това допринесоха хората, които по-скоро приемат окултно съществуващите „дарби” и „говорене на чужди (непознати) езици” в петдесятното и харизматичното движение, отколкото да приемат Спасителя.
За такива хора Иисус Христос вече се е произнесъл:
„В онзи ден мнозина ще ми кажат: „Господи! Господи! Не в Твое ли име пророкувахме, не в Твое ли име бесове изгонвахме и не в Твое ли име извършихме много чудеса?”
Но тогава ще им заявя: „Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие които вършите беззаконие.” (Мат. 7:22-23, РИ).
Не искам да кажа, че Бог не върши чудеса и днес, но съществува библейски постановен ред и последователност, които Той е определил за тази цел.
Във всички тези „чудеса”, които се случват, несъмнено присъства свръхестествена сила, но там не участва Божият Дух. Това е влиянието на същите нечистите духове, които действат в света чрез екстрасенси, а в петдесятните-харизматични църкви, чрез така наречените „апостоли”, „помазани целители” и „божии служители”.
Ако преди повече от 2000 г. Христовите апостоли са потвърдени от Бога чрез знамения и чудеса, в ярък контраст с тях, днешните „апостоли” и „служители” за съжаление се доказват със своите „чудесии”, като с това за пореден път разкриват с чий „дух” са подпечатани.
Въз основа на личен опит, наблюдения, изследване на това „библейско учение”, вникване във вижданията на тези хора, разпознаване на сатанинската намеса, стигнах до заключението, че посочените в началото на подточката хора са служители на нечисти духове и разпространяват нечисто духовно влияние. За мен това са вълци в овчи кожи, които пренесоха част от пламъците на пъкъла в живота на много души още тук на земята.
Бог да пази България от това демонично въздействие.
Библейски речник
Ад, пъкъл. Място, където човекът е лишен от възможността да вкуси нещо добро през цялата вечност, подложен е на вечна скръб и мъчение, отделен е от Бога завинаги. Такава е крайната участ на всеки, който не е оправил взаимоотношенията си с Бога, докато е живял на земята.
„Ангелски смях”. Неконтролируем смях, предизвикан от нечисто духовно влияние, в който изпадат хора предимно от харизматичните църкви, но се среща и в някои петдесятни среди. Това е сходно със състоянието на хората, пушили марихуана (трева).
Апостол. Пратеник - от гръцката дума апостелло. Така са наречени дванадесетте ученици, които Христос избира да благовестяват учението Му.
Библейска доктринална основа. Учение, изградено върху библейските истини, подредени в правилната им последователност.
Благовестие. Прогласяване на благата (добрата) вест, че чрез Иисус Христос Бог изкупва, оправдава и примирява грешниците със Себе Си, както и че всеки, който иска, може да намери спасение, ако приеме тази блага вест с вяра.
Божи Дух, Свети Дух, Христов Дух. Има се предвид Светият Дух, Който слиза в деня на Петдесетница върху апостолите и Христовите ученици. Този Божий Дух обитава в сърцата на вярващите, които са се примирили с Бога. Първо Светия Дух изобличава човека за греховете му, след това му разкрива изкупителната жертва на Христос. И едва когато човекът приеме изкупителното дело на Христос, Светият Дух го новоражда духовно и започва да обитава у човека, но вече след като той е очистен от греховете си чрез пролятата на кръста Христова кръв.
Божие Слово. Има се предвид Библията.
Грях. Действие или мисъл, насочени срещу Божията воля. Нарушение на изискванията в Божия закон. Състояние на бунт срещу Бога.
Дарба за говорене на разни, чужди, неразбираеми, ангелски или непознати езици”. Чрез нея днешните християни се опитват да повторят опитността на първите вярващи, които посредством Божия Дух имат способността да говорят разбираеми езици, например на партяните, мидяните, еламитите, жителите на Месопотамия, Кападокия, Понт, Азия, Фригия, Египет, страни от Ливия и т.н., като разказват за великите дела на Бога. С тази дарба днес спекулират предимно петдесятните и харизматичните църкви, като сатанинският дух я имитира с неразбираеми звуци, срички, крясъци и т.н. На тези неразбираеми думи към Бога се придава тайнствено значение, което за съжаление и срам на изговарящите ги, не веднъж се доказва, че са псувни и други нецензурни думи по отношение на Бога.
Демон, нечист дух. Безплътна духовна личност, отпаднала от Божието присъствие.
Демонично влияние или нечисто духовно влияние. Изразява се в много форми, като най-често срещаните са душевна потиснатост без видима причина, натрапчиви мисли, извратени сексуални желания и стремежи, изразена нетърпимост към слушане на Божието слово и т.н.
Духовно жив. Човек, който е възстановил взаимоотношенията си с Бога и поддържа жива връзка с Него.
Духовна смърт. Изразява духовното състояние в което се ражда всеки човек на тази земя.
Изкупление. Заличаване, опрощаване на греха от Бога чрез Христовата жертва на кръста и връщане на хората към правилни взаимоотношения с Него.
Измамливо кръщение със „светия дух”. Изкривено представяне на библейските истини по този въпрос и на тяхната последователност. Тук човекът иска от Бога да го кръсти със Светия Дух и като белег на това - да проговори на „чужд” или „непознат език”.
Изповед. Осъзнато разкриване и признаване на греховете пред Бога. Кръщение със Светия Дух. Библейското кръщение със Светия Дух изразява свързването на човешкия дух с Божия. Това се случва при покаянието на грешника, когато той приема Господ Иисус Христос с вяра в сърцето си.
Лъжеучение. Изкривено представяне на библейските истини.
Нечисти сили. Обобщено название на нечистите духове като цяло.
Новорождение. Идва от гръцката дума палингенесиа, - означава пресъздаване, обновление. Има се предвид духовното раждане на човека, оживяването му за взаимоотношения с Бога.
Окултно обременен. Човек, попаднал под нечисто духовно влияние вследствие на окултни практики или тъй като негов роднина се е занимавал с някаква форма на окултизъм.
Окултизъм. Думата означава нещо тайно, скрито. Окултната духовна среда е средата на нечистите духове, които се изявяват, като предават свръхестествените си способности на съвременните екстрасенси, магове, гадатели, магьосници, хипнотизатори, лечители и т.н. Всички те са инструменти и проводници на духовната сила, която им се предава от демоничен духовен свят.
Петдесятна църква. Църква, която основава учението си на „кръщението със Светия Дух” и „дарбата да се говори чужд (непознат) език”. Т.е. ако си кръстен със Светия Дух, трябва да говориш „непознат” език, в противен случай нямаш Светия Дух у себе си.
Петдесятна консервативна църква. Църква, чието учение също е петдесятно, но в нея се набляга върху изучаването на Божието Слово. Нейната консервативност се изразява в това, че макар и някои от членовете й да са измамливо кръстени с „чужд” език, той не се използва така явно, както например в харизматичните църкви.
Петдесетница. Празник, на който Бог изпълнява обещанието Си да излее Своя Свети Дух.
Петдесетно учение. Основава се на несполучлив опит да се преживее онова, което преживяха първите християни преди повече от 2000 години. Изливането на Светия Дух на Петдесетница по времето на апостолите и Христовите ученици е съпроводено със способността, дадена от Него да говорят на езика на партяните, мидяните, еламитите, жителите на Месопотамия, Кападокия, Понт, Азия, Фригия, Египет, страните от Ливия и т.н., като разказват за великите дела на Бога. Разликата е в това, че днес всички, които искат да преживеят това приемат този „дух”, започват да говорят неразбираеми думи, срички и дори нерядко издават животински звуци.
Покаяние. Промяна на ума, мислите и отношението към греха. Съпроводено е със скръб, породена от греховния начин на живот. Човекът взима решение да оправи взаимоотношенията си с Бога, като за тази цел иска прошка от Него за греховния си живот дотогава, и изразява искрено желание за промяна и започване на нов живот с Него.
Полагане на ръце. Действие, описано в Библията. Полагат се ръце (или ръка) върху някого, за да се даде израз на определено духовно действие. Преди Христос са се полагали ръце върху жертвените животни, като израз, че човекът се отъждествява с животното и греховете му преминават върху жертвеното животно. Друг смисъл на полагането на ръце е изразяване на духовно благословение, или при въвеждане в духовен сан.
Помазание. С тази библейска дума се спекулира предимно в петдесятните и харизматичните среди, като й се придава антихристиянско значение. Те свързват с нея изявата на „светия дух”, но всъщност това е изявата на нечистия измамлив дух, когото са приели чрез измамливото кръщение и лъжеучението. Нечист дух, който най-често в крайната си форма на изява, чрез това „помазание” въвежда хората в „ефирни” състояния на съзнанието им, чувствени преживявания, „ангелски смях” и др.
„Почиване в духа”. Състояние, при което човек остава паднал на земята, след като „божи служител” е положил ръка на него, или седи на стола в църквата „повален” от присъствието на „светия дух”, който го посещава. Предизвикано е от нечисто духовно влияние, чрез което демоните се изявяват както чрез окултистите в света, така и чрез „божиите служители” в църквата.
„Пророческа дарба”. Изкривено разбиране на библейското понятие. Често срещано явление, предимно в петдесятните и харизматичните среди, при което човек пророкува за някакви бъдещи събития или изказва конкретно „пророчество” към някого от името на Бога. „Пророческата дарба” може да се изяви и като видение. Зад нея стои нечист дух, който познава живота на човека. Повечето хора се подвеждат от факта, че ”пророкът” им разкрива тайни и съкровени неща от живота им. Това е чиста форма на окултизъм или, по-конкретно, врачуване. Самата информация за бъдещите събития най-често се оказва лъжлива, като достоверното изпълнение на „пророчеството” определено зависи от някого или от нещо. Целта е човекът да започне да се вслушва в думите на лъжливия дух, после се получава постоянна зависимост от този глас и постоянно очакване на „пророчество”. Подобна ситуация се среща в света, когато хората ходят от един гледач на друг в търсене на „духовно знание” или сменят екстрасенсите, за да намерят най-добрия.
Сатана. Безплътна духовна личност. Библията го определя като княз на всички демони.
Харизматична църква. В нея се набляга най-вече върху чудесата, знаменията, дарбите, говоренето на езици, виденията, пророчествата, изцеленията и т.н. Учението е като на петдесятната църква.
Църква. От гръцки - еклесиа, - събрание. Няма се предвид зданието, в което се извършва богослужението, а общност към която доброволно се числят хора, приели благовестието и след това съзнателно приели свято водно кръщение в името на Иисус Христос.
„Чужд език, неразбираем език, ангелски език, непознат език” – става въпрос за едно и също проявление на нашумялата „дарба” да се говорят неразбираеми думи към Бога, като им се приписва тайнствено значение. Възприема се като „дарба” произлизаща от Светия Божий Дух. Практикува се предимно в петдесятни и харизматични църкви.
